Господ сътворил света за шест дни, а на седмия – седнал да си почине. На осмият Бог създал Даниел Уилям Джон Ингс. Всеки път като го гледам и си мисля, че има нещо божествено в него. Начинът, по който с лекота се озовава на точното място, в точния момент.
Дани Ингс просто не е човек. Изглежда като човек. Говори като човек. Слуша глупава човешка музика и има доста грозни татуировки. Точно като човек. Но може би всичко това е само за отклоняване на вниманието. Част от голямата измама. И трябва да признаем, че тя работеше известно време. Но този сезон всичко излезе наяве.
Вече никой на южния бряг на Англия не се съмнява. Всеки знае. Дани Ингс не е нормален. Топката сякаш с някакъв странен магнетизъм се привлича от него. Магнетизъм, магия или нещо друго. Когато някое отклонено центриране стигне до наказателното поле, то се оказва точно на пътя на Ингс. Защитниците си мислят, че са го взели на мушка, само да се осъзнаят няколко секунди по-късно и да разберат, че са безвъзвратно закъснели и да се чудят какво се е случило.
На вратарите им се изпотяват ръкавиците отвътре, когато знаят, че Дани Ингс е наблизо. А и когато е далеч също…
С двата гола срещу Уотфорд нападателят на Саутхемптън вече има 18 за сезона във Висшата лига. 21 във всички турнири. Само Джейми Варди е вкарал повече от Ингс в първенството. Звездата на Светците е с най-много попадения без да броим вкараните от дузпа. Сезонът е невероятен за родения в Уинчестър стрелец. В историята на Саутхемптън във Висшата лига само Мат льо Тисие и Джеймс Бийти са имали по-резултатен сезон.
И докато преди паузата заради пандемията, Ингс изглеждаше човек, който повече чака да завърши атаката, сега вече вкарва и голове, които хващат окото с доброто изграждане и хубавия завършващ удар.
Преди години Тиери Анри бе играч, който стана популярен с дрибъла, влизането навътре и удара в далечния ъгъл. Ингс явно е гледал негови кадри напоследък. Голът срещу Норич наподобява на изпълненията на Анри. Първият срещу Уотфорд също. „Опитвам да отворя с тялото далечния ъгъл и да пратя топката там“, признава нападателят. Вторият гол срещу Стършелите се дължи доста на вратаря Бен Фостър (какво им става на вратарите, че не могат да хвърлят топката?), но отново е удар в далечния ъгъл.
Красотата на приказката за Дани Ингс е, че никой не очаква такива неща от него. Също като Варди, който преследва в списъка с голмайсторите, Дани не е пробил лесно в играта. На 18 години той е все още в Дорчестър Таун. Осем години по-късно, когато със зъби и нокти си е проправил път до Висшата лига и приказката изглежда истинска – Ливърпул идва за него. Но за три години той има само 14 старта за червените. И две тежки контузии на колената. Хората даже забравиха, че съществува.
Но Ингс е такъв. Той се въздигна, падна и сега вече сме свидетели на второто пришествие. В трудните мигове извън терена той бе у дома със семейството си. Разхождаше любимите си кучета по плажа и учи икономика. Научи се да свири на китара песните на Ед Шиърън. Просто, за да ни напомни, че никой не е перфектен.
И сега, когато отново е здрав. Той отново тръгна по пътя нагоре. Докато беше в Бърнли преди, той много добре се запозна с пресата, която Шон Дайш иска от своите нападатели. Ралф Хазънхютъл в Саутхемптън не е по-различен. Ингс винаги е наоколо. Когато някой е готов да сбърка, той е там да се възползва. Ако не вярвате – питайте Фостър или Адриан, Юго Лорис, Марвълъс Накамба или Мартин Кели. Никой от тях не го видя как идва.
Нападателят вкара гол след гол и сам провали прикритието си. Защото вече всички в Саутхемптън знаят, че той не е нормален човек. Той е просто един божествен нападател, който се разхожда сред смъртните. Блазе на феновете на Саутхемптън. И горко на тези играчи на фентъзито, които го нямат (като мен).
Петър Виденов
