Виждал съм какво ли не в английската Висша лига през живота си. Спомням си времената, в които Астън Вила и Норич съперничеха на Манчестър Юнайтед за титлата. Невероятният успех с милионите на Джак Уокър в Блекбърн и шампионската им титла през 1995. И ако тогава това се считаше за изненада, какво да кажем за Лестър на Клаудио Раниери през 2016. Видях как във Висшата лига дойдоха големи треньори и я промениха. От Арсен Венгер до Жозе Моуриньо, от Пеп Гуардиола та до Юрген Клоп. Видях непобедимия сезон на Арсенал. Видях шампионския гол на Серхио Агуеро в последната възможна секунда срещу Куинс Парк Рейнджърс. Видях българин шампион – Димитър Бербатов. Видях и българи, които не оправдаха очаквания… Но това, което не бях виждал беше Ливърпул да стане шампион.
По някаква извратена от съдбата нишка, този тим, който имаше толкова невероятни играчи и треньори през годините, някак все изпускаше трофея. Като започнем от Улие, та през Бенитес и Брендън Роджърс, Ливърпул често беше близо, но все не стигаше до триумфа. Но не и този път!
Дори глобалната пандемия с коронавирус не успя да спре марша на червените към титлата. Да, забави го с 3 месеца, но неизбежното се случи снощи. Признавам си, че мъничко съжалявам. Не, че Ливърпул стана шампион, това е напълно заслужено. Съжалявам, че трофея не се реши в директния сблъсък с Манчестър Сити следващия кръг. Защото така Ливърпул напълно щеше да докаже на всички превъзходството си. Превъзходство, което има от първата до последната среща този сезон. 23 точки аванс 7 кръга преди края. 28 победи от 31 мача! Една единствена загуба… Цифрите са категорични. Но това, което трябва да се изтъкне е, че най-накрая всичко в Ливърпул си пасна на мястото.
Преди имаше проблеми със собствениците – всички помним карикатурите Хикс и Джилет. Сега други американци са начело, но най-добрата индикация, че работят добре, е че никой не говори за тяхното управление.
Имаше добри треньори като Улие, Бенитес, но все мъничко не им достигаше. С идването на Юрген Клоп, обаче Мърсисайд намери своята фигура обединител. Фигура зад която винаги са всички, и която всички харесват. Фигура, която ще се нареди до легенди като Шанкли, Пейсли, Фейгън. А и Клоп прави нещата съвсем по „Ливърпулски“. Отборът играе зрелищен, спиращ дъха футбол. Вкарва много голове. Има млади местни играчи пробили от академията. Трансферите, някои за не малко пари, са точни, и покупките пасват на местата си. И най-важното – Ливърпул най-накрая намери късмета си. Защото без капчица шанс няма как да си шампион не зависимо колко силен си. Когато никой не се подхлъзне в неподходящия момент, нещата се получават.
Мнозина се съмняваха в началото, когато Клоп дойде. Мнозина казаха, че Мохамед Салах е твърде скъп за 40 млн. паунда и вече се е провалил в опита да блесне във Висшата лига. Но Клоп знаеше, че египтянина ще му бъде полезен и той го доказа с купищата голове. Садио Мане загатна за потенциала си в Саутхемптън (вкара хеттрик за по-малко от 3 минути срещу Астън Вила), но Клоп го разви и направи изумителен голмайстор, който бележи със забележително постоянство. Липсващата част от пъзела се оказа Върджил ван Дайк. Той дойде за 75 млн. и веднага оправи защитата на тима. Това, което дърпаше отбора надолу.
Вече 3 години Ливърпул е на изключително високо ниво и го поддържа с лекота. Игра два пъти поред на финала на Шампионската лига и го спечели веднъж. Няма загуба у дома в първенството вече 3 г. Спечели епични битки с другия властелин в Англия в последните години – Манчестър Сити. Дори разочарованието от загубата от Реал Мадрид на финала в Европа, не повлия на този Ливърпул.
Петър Виденов
