Тотнъм ще се осмели да атакува титлата

To dare is to do. Това е мотото на Тотнъм. Да се осмелиш и да го направиш. Могат ли наистина Шпорите да го направят? Да атакуват титлата във Висшата лига? В сезон, в който всичко е възможно, би трябвало всеки да се осмели да мечтае за нещо голямо.
А мача срещу Манчестър Сити доказа, че Тотнъм има всичко необходимо. Втора поредна победа срещу гражданите, макар и ако погледнем статистиката от тези два мача, да изглежда, че Ман сити би трябвало да спечели убедително и двата.
Преди 9 месеца Шорите победиха с 2:0 хората на Гуардиола, и го направиха отново в неделя. Но тима на Жозе Моуриньо е изключително променен от предходния сблъсък с този противник преди да избухне пандемията.
През февруари успеха бе с голяма доза късмет, а през уикенда ясно се видя, че Тотнъм има успешен план и го изпълни перфектно. През протелта победата дойде заради червения картон на Алесандър Зинченко и пропуснатата от Илкай Гюндоган дузпа. Този път успеха бе заради перфектно изградена тактика за контраатака.
В тази неделя Тотнъм много приличаше на онези отбори на Моуриньо в Челси, които донесоха първите успехи на сините във Висшата лига. Готов да поеме натиска върху себе си и изведнъж да нанесе удара си на контра. Онзи отбор на Челси взе две поредни титли.
15 години по-късно Моуриньо иска да изведе Тотнъм до подобно пътешествие. На върха в класирането за първи път от 2014 г. Шпорите усещат, че могат да постигнат много и да бъдат там и през май. Естествено Моуриньо няма да се остави да го въвлекат в приказки за титлата, но той знае отлично колко се разви отбора му. През пролетта Тотнъм искаше просто да натрупа колкото може повече точки. Този сезон отбора е различен. Има много повече опции на всички позиции. Има дълбочина, широчина и класа.
Ако се чудите какво толкова се е променило в Тотнъм от февруари насам, само вижте състава. Само петима от титулярите в неделя стартираха преди 9 месеца.
Юго Лорис е изключително солиден този сезон и бе на вратата и в миналия сблъсък. Тогава обаче отляво бе младия централен защитник Джафет Танганга. В неделя на тази позиция бе привлечения за 27 млн. от Реал Мадрид Серхио Регилон.
В центъра на защитата Ерик Дайър започва да се превръща в това, което беше Джон Тери за Челси на Моуриньо. Генералът в отбраната на тима. Тоби Алдервайрелд не само преподписа с Тотнъм заради Моуриньо, но и се представя много солидно. Двамата имаха 15 изчиствания и 6 блокирани удара срещу Сити – три пъти повече отколкото тима на съперника. Късната мускулна травма на Алдервайрелд е единствената лоша новина от онзи мач.
Отдясно на защитата беше Серж орие. Толкова често оплюван от феновете, човека който спъна Серхио Агуеро за дузпата през февруари. Пропусната от Гюндоган. В събота Орие бе безгрешен. Шпагата му срещу Феран Торес бе уникален, а имаше и феноменално подаване в атаката при отменения гол на Хари Кейн. Още един от много подобрилите се играчи при Моуриньо.
В средата на терена никой от тримата за Тотнъм не бе титуляр миналия сезон в този сблъсък. Муса Сисоко игра ключова роля за спирането на Сити отдясно. Пиер Емил Хойберг пък е най-силния играч на Тотнъм от трансфера му през лятото. Играе всяка минута до тук през сезона и е лидер в почти всички показатели в дефанзивната част на играта. Точно човека, от който Тотнъм имаше нужда в средата. Достатъчно е да кажем, че имаше 93,8% точност на паса – повече от всеки играч на Тотнъм, и пет успешни шпагата.
Третият халф бе Танги Ндомбеле. Той записа асистенция срещу Сити миналия сезон, когато рядко влизаше в игра. Сега той е титуляр в последните 6 мача за Тотнъм във ВЛ. Той изведе Сон за попадението в началото.
В атака голмайсторите от февруари – Хюн Мин Сон и Стивън Бергвайн бяха в състава. И се представиха отново на ниво. Сон вкара гол, а Бергвайн свърши отлична работа на крилото.
Ключовата разлика от двата мача бе присъствието на Кейн. Той пропусна заради травма миналия мач със Сити. И макар отново да не успя да вкара (Кейн има само 2 гола в кариерата си срещу Сити), той направи асистенция. Но поредното отлично представяне връщайки се назад, показа колко полезен е той за развитието на Тотнъм.
А ширината на състава на Моуриньо е видна от факта, че Гарет Бейл дори не влезе в игра!
Четвъртата поредна победа на Шпорите ги остави начело в класирането за първи път от август 2014, но Тотнъм не е бил първи след поне 9 изиграни кръга от сезона от януари 1985 г. През пролетта успеха над Сити им помогна да се преместят към средата на класирането. Нещо като изненада срещу един от силните. Този път Тотнъм се изправи срещу Сити като равен с равен. Да, шпорите имаха и късмет в някои ситуации, но дисциплината и ясния план бяха видни.
Мачът в събота бе този, който показа на всички, че Тотнъм трябва да бъде взиман на сериозно в битката за титлата. Защото не само персонала се промени. Психиката и нагласата на този тим също. Девет месеца са много време във футбола. И Тотнъм го е използвал много добре. За да се осмели да мечтае за първа титла то 6 десетилетия.