Легендата за "мръсния" Лийдс

Признавам си, че в рубриката Premier Videnov твърде много държа насоката към Астън Вила. Все пак съм фен на този клуб и това ме вълнува. Но в нашия панел на ffstars.com има фенове и на други отбори. Даже някои не са във Висшата лига. Затова днес реших да напиша нещо, което да се хареса на Юлиан Аспарухов, без който цялата тази фентъзи лига нямаше да съществува. Неговият любим Лийдс Юнайтед празнува 100 години днес. Мнозина ще си помислят, че това са твърде малко за английски клуб. Но Лийдс има много, с което да се гордее в историята си. Повечето е свързано с един човек – Дон Реви.

По време на успешното му пребиваване като мениджър и президент на Лийдс Юнайтед, Дон Реви веднъж се обърнал към Джордж Ласелс – Седмият Ърл на Хеърууд с думите, че играчите му са толкова целеустремени, че „ако кажа на Норман Хънтър просто да блъсне тази стена и тя ще падне, той ще го направи. И то няма нужда да я блъска два пъти“.

Идеята е, че играчите са вярвали в Реви и един на друг. И в Лийдс! Точно затова въпреки всичките фанфари около юбилея на Лийдс, въпреки всичкото вълнение около стила на Марсело Биелса, въпреки огромния талант на хора като Патрик Бамфорд, Калвин Филипс, Еди Нкетия, феновете на клуба от онова отминало поколение винаги ще се връщат емоционално към дните на Дон Реви и неговия велик тим.

Под ръководството му Лийдс Юнайтед спечели 2 титли, една ФА КЪП, една Купа на лигата, и два пъти Купата на Панаирните градове. Освен това има още три загубени финала за ФА Къп,  финал за КНК и полуфинал за КЕШ. Онзи тим е имал и талант, освен устойчивост. Но ако попитате който и да е от феовете на другите тимове по това време и те веднага ще отворят дума за „Мръсният Лийдс“.

Цялата тази идея тръгва от един банер издигнат от феновете на белите:„Норман ще ви отхапе краката“.  Те го издигат на финала за ФА Къп през 1972 г., за да отбележат отдадеността на Хънтър да отнеме топката, а Брайън Клъф след това споменава този плакат в ефир. Но Хънтър е умеел и да играе. ИНаче нямаше да има 28 мача за АНглия и два гола в може би най-конкурентната среда в историята на националния тим на АНглия.Той е част от тима на световното през 1966 и 1970. Ако не можеше да играе, нямаше да е там.

И въреки това на Лийдс им лепват прозвището, че са „Мръсни“. На деня на 100-годишнината може би, останалите отбори им дължат извинение. Защото онзи Лийдс на Реви е един от най-великите отбори в историята на английскта игра. Днес това са Ливърпул и Ман Сити със звезди като Салах, Мане, Ван Дайк, Агуеро, Давид Силва, Де Бройне.

Тогава в тима на Лийдс играят Били Бремър, Джон Джайлс, Джек Чарлтън, Хънтър. Имали са елегантният Еди Грей, който не спирал да тормози крайните защитници на съперника. Или мощния удар на Питър Лоримър, който имал прякори като „Горещият удар“ и „90 мили в час“. Неговите шутове често се озовавали във вратата. Както и онези на Алън Кларк.

Но въпреки това Лийдс е наричан „мръсен“. В онзи тим също е играл Пол Мадели, който се спомина миналата година на 73-годишна възраст и веднага всички си припомниха с насълзени очи какъв невероятен играч е бил. Изключително разностранен. Също с 24 мача за Англия.

Дон Реви и Били Бремнър

Така че това прозвище „Мръсният Лийдс“ не е акуратно. Да това е бил отбор, който играе твърдо и винаги да спечели. Но също така пълен с невероятно добри играчи. Мнозина от тях като Джони Джайлс се помнят и до днес.

Истината е, че именно Дон Реви раздухва и поддържа идеята, че отбора му е „мръсен“. Но истината е, че онзи тим на Лийдс Юнайтед е бил такъв, който забавлява и хваща окото.

С Марсело Биелса начело сега белите опитват отново да се доближат до онова качество. Защото на клуб като Лийдс Юнайтед мястото му е във Висшата лига (само не на мястото на Астън Вила)!

Петър Виденов

Последвайте ме в социалните мрежи: twitter

Related articles

Comments

Share article

Latest articles

Newsletter

Subscribe to stay updated.